img

„Той се роди тригодишен!“: Китай селектираше гени за гигант и партията нареди на двама млади да направят дете

/
/
/
243 Views

В два материала ще ви разкажем историята на легендарния китайски баскетболист Яо Мин.

***

Въздишка на облекчение се изтръгва от персонала на болницата във вечерта на 12 септември 1980 г. Около 19:00 часа една по-специална пациентка в 6-о отделение най-накрая ражда момче. Сензационно голямо момче! Въпреки че лекарите и акушерките очакват нещо подобно. Все пак родителите на новороденото са бивши китайски баскетболни звезди. Официално най-високата семейна двойка в страната.

Майката Фън Фънди е 1,88 м. Бащата Яо Джиюан пък се извисява на височина от 2,08 м. Впечатляващите им габарити толкова много ги отличават на фона на дребните им сънародници, че народът отдавна е забравил истинските им имена. Нарича ги просто Да Яо и Да Фън – Големия Яо и Голямата Фън.

Но медицинският персонал все пак изумен. Никога преди не са виждали толкова голямо дете – с толкова огромни крайници и глава. „Изглеждаше като тригодишно дете“, удивляват се те. „Бебето“ тежи 5 кг – почти двойно спрямо стандартното тегло на новородено в Китай.

Новината за раждането на Яо Мин бързо достига до ръководството на Шанхайския спортен комитет. Но там няма изненадани. В крайна сметка програмата за създаването на гиганта е стартирана още преди четвърт век. Основателят на Китайската народна република Мао Цзедун призовава да се обърне специално внимание на спорта и с успехи в него да се повиши престижът на комунистическата страна.

Две поколения предшественици на Яо Мин преминават през специални селекции, целта на които е да се намерят най-надарените физически момчета и момичета. Така бъдещите му майка и татко попадат в баскетбола.

„Чакахме три поколения да се появи Яо Мин – спомня си Ван Чонгуан, бивш баскетболен треньор и съотборник на Големия Яо, който през 90-те е треньор на сина му. – Ето защо предложих да се казва Яо Панпан.“ Дългоочаквания Яо.

Няколко спортни чиновници подемат инициатива в помощ на семейството, на което се предоставя материална подкрепа и допълнителна храна за детето. Предлага се и да се направи изключение в наложената демографска политика „Едно семейство – едно дете“. През 70-те години на миналия век Китай приема закон за ограничаването на раждаемостта, но случаят е много специален. И най-логичното е най-високата двойка на страната да народи колкото се може повече гиганти?

„Желязната купа с ориз“

През 1965 г. Фън Фанди е на 15 години, когато е изпратена в малък спортен интернат, който става неин дом през следващите пет години. Именно там се превръща от обикновено момиче в баскетболна звезда и емблематична фигура за цял Китай. В началото обаче ѝ е ужасно трудно. И Да Фън не иска да бъде там: „Бях малко весело момиче, което обичаше да пее и да танцува. И никога преди не бях мислила за баскетбол.“

Изключителният ръст на Да Фън обаче привлича вниманието на китайските власти, които не се поколебават да посетят родителите ѝ. Обясняват им, че детето има голямо бъдеще в спорта и че може да прослави не само своя град, но и цял Китай. Посланието им е от ясно по-ясно: спортът ще бъде нейната „желязна купа с ориз“ (термин, използван за обозначаване на професия с гарантирана сигурност на работното място, както и постоянен доход и обезщетения – б.а.). Ще ѝ бъде осигурена храна, жилище и може да получи допълнителни държавни привилегии.

В пансиона са по пет-шест момичета в една стая, които са под постоянен контрол и надзор. Трудно се живее. А и треньорите…

Да Фън попада на изключително взискателни наставници, които първоначално не са никак впечатлени от способностите ѝ. „Тя може и да беше най-високото момиче в Китай, но бягаше твърде тромава, не можеше да хване топката и се уморяваше много бързо“, спомня си един от тях.

Децата са карани да тренират по 9-10 часа на ден. Всеки ден. Всеки сезон. Във всякакви условия. Физическите наказания също са много разпространени. И всичко това се прави за „каляването на бойния дух“ у младите спортисти.

В интерната има и партиец, който е натоварен с идеологическото промиване на мозъци на играчите. Името му е Чжу Юн. „Само при мен ще научите единствените правилни възгледи“, обича да казва той на децата.

Да Фън започва да привиква на изтощителните тренировки и напредва и технически. Все още е далеч от определението „класна баскетболистка“, но нещата започват да се получават. А и осъзнава, че при така стеклите се обстоятелства баскетболът е единственият ѝ шанс за по-добър живот. Но следва обрат.

Хунвейбините

Момиче с червена лента на дясната ръка бута грубо мъж през вратата на общото помещение в интернета. „Враг на народа! Шпионин! Предател! Контрареволюционер!“, крещи зад него. Мъжът е обръснат „нула номер“, а ръцете му са завързани зад гърба. В очите му се чете безумен страх. Трудно е да се повярва, че това е същият Чжу Юн, който винаги е бил толкова уверен и толкова е обичал да демонстрира превъзходството си над другите.

„Враг на народа, признай престъпленията си“, настоява тълпата. А най-гласовито е високото момиче с червената лента на ръката. Гласът на Фън Фанди очевидно е станал по-силен през годините.

Тя е на 17, но за две години много се е променила. Къса коса като на мъж, строго тъмно облекло и червената лента. Тя е от тези, които вселяват ужас в сърцата на много китайци – хунвейбин. Да Фън е от Червената гвардия.

Подобно на много свои сънародници бившата баскетболистка не обича да си спомня онова време: „Културната революция не ми повлия много – казва тя години по-късно. – Просто спряхме баскетболните тренировки за известно време и се фокусирахме върху нещо друго. Но аз бях от работническо семейство, така че не се промениха много неща за мен през този период.“

Но според историите на други участници в тези събития, Да Фън е била ужасно променена. След началото на Културната революция милиони ученици и студенти стават червеногвардейци.

С благословията на Мао Дзедун те обявяват война на „стария свят“.

И започват масов терор и разгром на партийните комитети, науката и културата, и религиозни символики. Както и публично унижаване на вчерашните учители и наставници.

Червената гвардия разбива безразборно храмове, гробници, музеи, изгаря книги, картини и театрален реквизит, оставяйки след себе си само руини на мястото на древни паметници из цялата необятна страна. Професионалният спорт също е засегнат, като „негативно влияние от Запада“. Тренировките и състезанията са преустановени, а бившите треньори и шампиони са обвинени, че са сребролюбци и родоотстъпници. Този стремеж към победи дори получава своето осъдително название: трофеизъм.

Много от съотборниците на Да Фън в спортното училище са изпратени да работят във фабрики и никога не се завръщат към спорта. Чжу Юн, както и някои треньори и членове на администрацията, пък са тикнати в затвора.

17-годишният Да Фън е един от лидерите на хунвейбините в интерната. Нейната група отговаря за разпитите и идентифицирането на „ненадеждни елементи“ сред бившите треньори и ръководството.

„Някои се присъединяваха към редиците на Червената гвардия, само за да избегнат проблеми. Защото всеки, който се противопоставяше, веднага беше обявяван за враг. Но Да Фън искрено вярваше в правилността на тази идеология. И такива хора бяха способни на всичко“, разказва пряк свидетел на онези събития.

Няма доказателства, че тя лично е участвала в изтезанията и побоите, но е сигурно, че са се случвали с нейното знание и одобрение.

Мъж от партията

С края на Културната революция Да Фън трябва да понесе тежката съдба на много от нейните съратници, които са принудени да отговарят за действията си. Но баскетболът пак се появява в живота ѝ, за да я спаси. Преследването на трофеи отново не е престъпление, а спортът започва да се развива и да се използва за установяване на дипломатически отношения с други страни.

Тренировъчният процес е възобновен масово през 1969 г., а Да Фън се превръща в лидер на женския баскетболен отбор на Китай.

Междувременно в мъжкия тим блести звездата на Яо Джиюан, който в смутните времена на революцията работи в Шанхайския машиностроителен завод №8. Баща му, дядото на Яо Мин, е един от най-високите хора в града. Той също играе баскетбол, но се захваща със спорта твърде късно и не постига големи успехи.

Да Фън е не само капитан на китайския национален отбор, но и често е привиквана на срещи с чуждестранни делегации и събрания на Политбюро.

Заради здравословни проблеми – хронични болки в гърба – тя прекратява кариерата си едва на 28 години.

Но ръководителите на спортния комитет имат други планове за нея. И не става въпрос за административна или треньорска работа.

Позволяват ѝ охотно да сложи край на кариерата си, но ѝ е загатнато, че „подобни гени не бива да се изпускат“ и е време да помисли за потомство. Но къде да намеря подходящия мъж? Целият ѝ живот преди е посветен на две цели: спорт и революция. А и малка подробност е, че китайските власти забраняват на спортистките да имат деца, докато не се откажат окончателно или не навършат 28 години.

Но преди животът и любовта да срещнат младата жена с подходящия партньор, партията ѝ го посочва – Яо Джиюан. Той е суперзвезда в страната, две години по-млад е и притежава изключителен ръст. Какво повече?

И „сватосването“ започва. Двамата две години се хранят в една и съща столова и живеят в едно и също общежитие. Първоначално Да Фън не проявява никакъв интерес към младежа, но треньорите я убеждават, че „никога няма да намери по-добър“.

Защо точно те ли?

„Тези момичета прекарваха повече време с нас, отколкото с родителите си. Бяхме като втори родители за тях. Затова се вслушаха в нашите съвети“, обяснява един от наставниците.

И скоро цялата тази упорита работа се отплаща. На света се появява дългоочакваният Яо, който ще покори НБА и в пика на кариерата си ще достигне ръст от 229 сантиметра!

Очаквайте втора част при колегите от Webcafe

Твоят коментар по темата
Сподели с приятели

Твоят коментар

It is main inner container footer text